Ако акулите бяха хора – Ако акулите бяха хора, щяха ли

Ако акулите бяха хора

– Ако акулите бяха хора, щяха ли да се отнасят по-добре с дребните рибки? – запита дребното момиченце на хазайката господин К.

– Ама несъмнено – отговори той. – Ако акулите бяха хора, щяха да построят в морето големи развъдници за дребни рибки, където щеше да има всякаква храна – и растителна, и животинска. Щяха да поставят грижи в развъдниците да има постоянно прясна вода и изобщо щяха да се вземат всички нужни санитарни ограничения. Ако да вземем за пример някоя рибка си наранеше перката, щеше неотложно да й се направи превръзка, да не би да загине преди време и по този начин да се изплъзне на акулите. А с цел да не се отдават на мрачни мисли, сегиз-тогиз за дребните рибки щяха да се устройват грандиозни водни празненства; тъй като радостната рибка е доста по-вкусна от тъжната.

В развъдниците, естествено, щеше да има и учебни заведения. Там рибките щяха да се образоват по какъв начин се плува във вътрешността в гърлата на акулите. Географията да вземем за пример щеше да им оказва помощ да намират местата, където мързеливо се излежават огромните акули. Но най-вече щеше, естествено, да се натъртва върху моралното образование на рибките. Щяха да ги научат, че най-възвишеното и най-красиво нещо на този свят е с наслада да се принесат в жертва и че всички те са длъжни да имат вяра на акулите, изключително когато им приказват, че им готвят прелестно бъдеще. На дребните рибки щеше непрекъснато да се втълпява, че това бъдеще им е обезпечено единствено в случай че се научат на смирение. Малките рибки щяха да се защищават от всевъзможни низки, материалистически, егоистични и марксистки увлечения. Ако някоя от тях се поддадеше на сходни увлечения, то останалите трябваше неотложно да донесат за това на акулите.

Ако акулите бяха хора, щяха, естествено, да водят между тях войни за завземане на непознати развъдници и непознати рибки. Сраженията щяха да се дават на личните им рибки. Щеше да им бъде внушено, че сред тях и рибките на другите акули съществува голяма разлика. Щеше да бъде разгласено, че въпреки и, както е известно, рибките да са неми, те мълчат на напълно разнообразни езици и заради това е невероятно да има посред им съгласие. На всяка рибка, която по време на война убие няколко противников рибки, т.е. рибки, мълчащи на различен език, щеше да се прикачи дребен медал от морска звезда и да се присвои званието воин.

Ако акулите бяха хора, при тях, естествено, щеше да има и изкуство. Щяха да се основават красиви картини, в които зъбите на акулите щяха да бъдат изписани с най-дивни краски, а гърлата им щяха да се изобразяват като същински градини на удоволствията, където отлично може да се полудува. Театрите на морското дъно щяха да показват по какъв начин доблестни рибки въодушевено плуват към гърлата на акулите, а музиката щеше да е така приятна, че под нейните звуци рибките, замаяни от най-приятни мисли, щяха отпред с оркестъра мечтателно да се втурват в гърлата на акулите.

Естествено, там щеше да има и вяра, в случай че акулите бяха хора. Тя щеше да проповядва, че същинският живот за рибките стартира едвам в коремите на акулите. Впрочем също и равенството, което към този момент съществува сред рибките, щеше да се отстрани, в случай че акулите бяха хора. Някои от тях щяха да получат служби и щяха да се повдигнат над останалите. Малко по-едрите рибки щяха да придобият даже правото да изяждат по-дребните. Това щеше да е единствено прелестно на акулите, тъй като по този начин те самите щяха по-често да си похапват по-угоени парчета. А още по-големите, получилите управителни постове рибки, щяха да се грижат за реда измежду останалите – щяха да станат учители, офицери, инженери по градежа на развъдници и прочие

Накратко, в случай че акулите бяха хора, едвам тогава в морето щеше да има просвета.

От „ Историите на господин Койнер ”, Бертолт Брехт, превод от немски: Венцеслав Константинов

Снимка: bg.wikipedia.org